За лианите в градината....

Ус­т­ре­ме­ни към не­бе­то Гра­ди­на­та не би­ва да ос­та­ва без ли­а­ни. Те мо­гат да се вмес­тят и на най-ог­ра­ничена площ, но ще ук­ра­сят сте­на­та на до­ма, ог­ра­да­та, су­хо­то дър­во, раз­лични стъл­бо­ве. Обик­но­ве­но при по­вечето ли­ани през есен­та лис­та­та до­би­ват яр­ки кра­си­ви баг­ри, а по­ня­ко­га имат и пре­лес­т­ни пло­до­ве. Най-по­пу­ляр­на по­ра­ди сво­я­та неп­ри­дирчивост е ди­ва­та ло­за (Partenocissus). (снимка) Мед­ночер­ве­на­та ок­рас­ка на лис­та­та й стоп­ля си­ви­те дни дъл­го след ка­то пад­не сне­гът. Ако ис­ка­ме гра­ди­на­та ни да бла­го­у­хае, тряб­ва да си на­ба­вим ки­тайс­ки ли­мон­ник или ши­зан­д­ра (Schisandra chinensis). Всички­те час­ти на та­зи ли­а­на - ко­ре­ни, стъб­ла, лис­та, пло­до­ве - из­лъчват аро­мат на ли­мон. Мно­го кра­си­ви са яр­кочер­ве­ни­те му пло­до­ве, ко­и­то ос­та­ват на рас­те­ни­е­то до къс­на есен. Те са раз­по­ло­же­ни на гроз­до­ве и са чудес­но ук­ра­ше­ние, а съ­що и цен­но то­ни­зи­ра­що сред­с­т­во. Ки­ви­то (Actinidia colomicta) съ­що е сред есен­ни­те ук­ра­ше­ния в гра­ди­на­та. Не­го­ви­те лис­та са го­ле­ми и кра­си­ви. При то­ва за вре­ме­то на раз­ви­ти­е­то си пред­ла­гат чудес­но раз­но­об­ра­зие от баг­ри. През про­лет­та са брон­зо­ви; до­ка­то цъф­ти, се пок­ри­ват с ве­се­ли ма­ли­но­ви, бе­ли или ро­зо­ви пет­на; през ля­то­то са тъм­но­зе­ле­ни, а през есен­та до сняг - пур­пур­ни или ка­фе­ни­ка­ви. Не би­ва да се под­ми­на­ват и осо­бе­на­та пре­лест, и чудес­ни­ят вкус на пло­до­ве­те. Още на