Красиви без листа и през зимата.

Кра­си­ви и без лис­та До­ри ко­га­то лис­та­та и пло­до­ве­те им опа­дат, ня­кои дър­ве­та и храс­ти про­дъл­жа­ват да са не­о­бик­но­ве­но кра­си­ви. Та­къв е зе­ле­но­ко­ри­ят клен (Acer tegmen-tosum). Не­го­ва­та ис­тин­с­ка ху­бост про­личава в къс­на­та есен и през зи­ма­та. То­га­ва ко­ра­та му ста­ва ка­то мра­мор­на - по яр­ко­зе­ле­на­та по­вър­х­ност яс­но се обо­со­бя­ват вер­ти­кал­ни бе­ли иви­ци, ко­и­то из­г­леж­дат осо­бе­но не­о­бичай­но след дъжд или на фо­на на сне­га. През ця­ла­та го­ди­на ко­ра­та на пе­съ­ки­ня­та (Prunus padus) е оц­ве­те­на в яр­ко­о­ран­же­во, по ко­е­то из­пък­ват нап­речни коп­ри­не­но блес­тя­щи лен­ти. То­ва чудес­но качес­т­во осо­бе­но из­пък­ва, ко­га­то дръвчето ос­та­не без лис­та и слън­це­то го ог­ря­ва на фо­на на сне­га. Пос­то­ян­но бя­ла с чер­ни пет­на е ко­ра­та на бре­за­та (Betula). (снимка) Мно­го ефек­т­на след лис­то­па­да ста­ва плачеща­та бре­за (B. pendula) - то­га­ва се от­к­ро­я­ва яс­но слож­на­та, спле­те­на от при­ро­да­та дан­те­ла от тън­ки, увис­на­ли и слож­но преп­ле­те­ни клон­ки. Съ­що след ка­то лис­та­та опа­дат, се от­к­ри­ва пра­вил­на­та зак­ръг­ле­на ко­ро­на на ива­та. Ней­ни­те мно­гоб­рой­ни стъб­ла, из­ли­за­щи от ед­на точка, об­ра­зу­ват при-чуд­лив "бу­кет". При по­вечето иви през есен­та и зи­ма­та мла­ди­те кло­ни при­до­би­ват чуде­сен яр­ко­жълт цвят. Кла­си­ка в "без­лис­т­ния" жанр е бе­ли­ят дрян (Cornus alba). Той е кра­сив през всички се­зо­ни, но през зи­ма­та - осо­бе­но. То­га­ва, без прик­ри­ти­е­то на лис­та­та, яр­кочер­ве­на­та ок­рас­ка на стъб­ла­та из­пък­ва с ця­ла­та си ху­бост. Още