Предпазване на младите овошки от измръзване.

     Измръзванията на плодните пъпки при овощните растения е една от причините за нередовното плододаване. При нашите климатични условия зимните измръзвания са много рядко явление. През фазата на дълбокия покой плодните пъпки на прасковата, кайсията и бадема издържат до минус 22-24 градуса, а при краткотрайно застудяване и до по-ниски температури. Ябълката, вишната, сливата и касиса издържат до минус 29-30 градуса, а останалите видове - до около минус 25-27 градуса. Студоустойчивостта през зимата зависи и от това доколко растенията са добре запасени с хранителни вещества. По-чести измръзвания се получават, когато температурите паднат рязко и се задържат по-продължително време и особено ако са предшествани с по-продължителни необичайни затопляния.

    Измръзванията от късните зимни и повратни пролетни застудявания са много често явления. Това се наблюдава най-често при рано цъфтящите видове и  младите овошки. И през тази година кайсията, бадема, прасковата, джанката и черешата започнаха да цъфтят още към края на март до началото на април. Цветовете на отделните видове издържат най-много до минус 2-4 градуса, а такива понижения в много райони не са изключени дори през третата десетдневка на април. Още по-чувствителни са младите завръзи, които масово измръзнат дори при краткотрайно понижение на температурите под минус 1-2 градуса.

     Борбата, както против зимните, така и против пролетните измръзвания е почти невъзможна. За да се намали рискът от измръзване, трябва правилно да се извършва изборът на място за овощната градина. Не трябва да се засаждат овощни дръвчета там, където температурите често падат под посочените по-горе граници за отделните овощни видове. На южните склонове трябва да се избягва засаждането на ранноцъфтящи видове, а също и в районите, където късните зимни и повратни пролетни застудявания са често явление. Неподходящи за тези видове са и местата с надморска височина над 600-700 м. Едно от мероприятията за забавяне на пролетното развитие, а с това и рисковете от измръзване, е варосването на стъблата и основата на скелетните клони. Натрупването, трамбоването и покриването с растителни отпадъци на сняг около дърветата в края на зимата намалява температурата на почвата и задържа развитието на корените, а оттам и на надземните части. Задимяването на овощните градини, напояването и пръскането на короните с мъгловидна струя непосредствено преди очакването понижение на температурата под критичните граници са най-често използваните средства против пролетните измръзвания. За задимяване се използват не много сухи растителни отпадъци, които се поставят върху предварително добре разгорени материали. За задимяване могат да се използват и димки, които много често се палят по футболните стадиони. За пръскане с мъгловидна струя могат да се използват различни видове пръскачки, но това е доста трудоемка операция.

     При дъждуването водата най-често замръзва по клоните и пъпките, и това ги предпазва от измръзване. За прилагането на посочените мероприятия трябва да се следят метеорологичните бюлетини, които доста точно отразяват температурните условия за отделните райони на страната.

     Статията е публикувана от:

06.04.2011, проф. д-р Цоло МИХАЙЛОВ